Постинг
22.01.2012 23:14 -
Разглеждайте проблемите като дар божи
В живота има една древна истина и тя е, че човек научава най-много от най-трудните си преживявания. При това положение често се чудя защо ние, като човешки същества, прекарваме толкова голяма част от живота си в мисли за негативните страни на най-тежките си преживявания, вместо да ги разглеждаме като нещо, което те всъщност са – нашите най-добри учители.
Едва ли щяхме да разполагаме с мъдростта и познанията, които притежаваме сега, ако не бяха трудностите, с които сме се сблъскали, грешките, които сме направили, и страданията, които сме понесли. Грешките които сме допуснали са ярък показател, че сме водили богат и наситен живот за разлика от другите. Поели сме повече рискове, опитали сме повече неща и макар не винаги да сме успявали, сме научили повече неща от школата на живота. В последните минути на своя живот, човек не съжалява най-много за грешките, които е допуснал, а за нещата, които е искал, но не е направил, защото се е страхувал от провал!
Веднъж завинаги трябва да осъзнаем, че болката е учител, а провалът – магистралата към успеха. Не може да се научим да свирим на китара, без да бъркаме струните, и няма никога да се научим да управляваме кораб, ако не сме готови поне няколко пъти да се загубим с нея във водата.
Както е казал Аристотел: “В живота няма добро или лошо, което да е направено такова от собственото ни съзнание”. Всичко, което ни се случва в живота в само събитие. Ние делим събитията в живота си на добри или лоши, затова ни е трудно да се получим. Това което разграничава успелия от не успелия човек е начинът, по който интерпретира събитията около себе си.
Като повечето хора, и аз съм преживял немалко болка, напредвайки по житейския път. Но винаги се мъча да не забравям, че характерът се формира не от най-лесните, а от най-трудните събития в живота. В най-тежките моменти откриваме какви сме в действителност и цялата сила, която крием в себе си.
Неуспехът често ни отваря вратите към други, по-добри възможности и ни въоръжава с опит и знания за реалния живот. Той показва недостатъците и лекува суетните хора от тяхната самонадеяност. В живота има принцип “Всяко зло за добро”.
Неудачите със здравето понякога насочват вниманието ни към интелектуалните ни възможности и разкриват истинския господар на човешката душа – ума. Това открива пред нас нови широки хоризонти, благоприятни възможности, до които иначе не бихме се докоснали. Както често обичам да казвам “Положението, в което се намира е точно това, от което има нужда, за да се развивам”. Много често си мислим, че знам най-добре от какво имаме нужда, но този който знае най-добре за нуждите ни е живота. Следователно всичко, което ни се случва е грижливо аранжирано и спомага бъдещото ни развитие, при условие, че усвоим на време урока си. Ние много често допуска една много голяма грешка. Смятаме, че живота е длъжен да се вслушва в собствените ни желание, но не той, а ние трябва да се вслушваме в нега. В противен случай той ще ни разтърси.
Неуспехът обикновено действа по един от следните два начина, за които споменах по-горе: като предизвикателство и стимул, или кара хората да се предават на случайните обстоятелства, обезкуражава ги и те не смеят да направят втори опит.
Мнозинството се отказват при първите признаци на провала, още преди да са го преживели. Много хора се отказват след първия неуспех. Потенциалният лидер никога не се предава пред неуспехите, а напротив, амбицира се да ги надмогне.
Това което трябва да направим е ежедневно да наблюдаваме собствените ни реакции след като на вратата ни почука неуспеха. Така лесно ще разберем дали притежаваме качествата на лидер.
Изглежда Природата често поваля в нокдаун хората, за да провери кой от тях ще се изправи, преди реферът да отброи до девет, и ще продължи боя. Животът обича и помага на смелите и решителните.
Светът ни прощава за грешките и временните неуспехи, при условие, че ги приемем като предизвикателство и не се откажем от битка. Няма прошка обаче за големия грях да се откажем, само защото пътят е трънлив.
Страх ни е защото нещата изглеждат трудни, те са трудни защото ни е страх. Нашето величие в живота не се състои в това да не паднем, а в това да станем, след като сме паднали. Поражението ни застига едва когато престанем да опитваме и да се борим. Следователно животът не е нищо друго освен лотария – колкото повече рискове поемаме, толкова повече награди ще получим.
Бъдещето има няколко имена. За слабите то е невъзможно. За нерешителните то е неизвестно. За умните и смелите то е идеално...
Няма коментари
